Поредната възрастова криза идва около 7 година
Докато детето расте и нервната му система укрепва и се образува, то претърпява няколко рецесии. Поредната идва към 7-ата година.
За какво би трябвало да се приготвят родителите и по какъв начин да се оправят, обяснява психоложката Лариса Овчаренко.
Основният сюжет на тази рецесия е смяната в обществения статус на детето. Мъникът, който до неотдавна си е играл с коли и камиончета, внезапно става възрастен, трансформира се в възпитаник с доста условия, упования, с голям поток от информация, която би трябвало да погълне.
Хлапето към този момент би трябвало да следва указания, да съблюдава условия, да издържи 40-45 минути седнало на чина, да прави домашни...
То би трябвало да издържи тази система на образование, без значение дали учи в учебно заведение или у дома и да следва система от нови правила и да се оправя с нови взаимоотношения.
С това са свързани всички спешни моменти.
Кога детето е готово да тръгне на учебно заведение
Психолозите много говорят за по този начин наречената учебна подготвеност. Тя включва доста параметри: прочувствени, личностни и предметни.
На първо място, несъмнено е до каква степен душeвността на детето е подготвена да се оправи с режима на учене, потока от информация и тяхната обработка.
Важно е да се регистрира до каква степен е развъртян самоконтролът, доколко то може да работи по указания, паметта му оправя ли се със дилемите... Доколко е развито нагледно-образното мислене, с цел да може гладко да премине към нереално словесно-логическо мислене.
Няма значение, че то е научило буквите и числата. Друго дефинира готовността му за учебно заведение.
Затова психолозите поучават да изхождаме от потребностите и моделите на възрастта, да се ръководим от това дали душeвността на детето е подготвена да издържи на това познание и най-важното - да „ работи “ с него.
Нещо не е наред
Как родителите да схванат, че нещо не е наред с детето им?
Когато детето стартира да споделя: „ Мамо, не желая да отивам на учебно заведение, боли ме главата, боли ме стомахът.... “, обърнете внимание.
Тези соматични недоволства са сигнал за тревога.
Когато едно дете стартира да се уморява, да вземем за пример идва от учебно заведение и си ляга, това значи, че то няма задоволително физически и психо-емоционални запаси.
Когато се оплаква, че не му е забавно в учебно заведение или че е афектирано, това значи, че има някакви компликации в общуването и не може да се оправи единствено.
Ако то се промени – стане по- тревожно или прекомерно нападателно, също е належащо да обърнем внимание.
Има и други, не по този начин очевидни сигнали, че не що не е е наред. Това е общата и физическа отмалялост и незаинтересованост. Ако преди детето се е интересувало от доста неща, радвало се е на зимата, ските, кънките, а по-късно внезапно престава да се интересува, бъдете нащрек.
Ако то е станало летаргично или, назад, прекомерно възбудимо, плаче повече, яде неенергично или пък се тъпче, в случай че сънят му се наруши ( заспива мъчно, разсънва се или споделя, че сънува страшни сънища), обърнете внимание.
Всичко това издава, че има проблем и то може да отключи учебна невроза. При това положение душeвността на детето не може да се оправи с големия поток от информация.
Дори то да е общо взето сполучливо, резултатите които реализира нормално няма да го радват и то е уверено, че нещо не се получава.
Тези сигнали подсказват, че детето мъчно се приспособява към учебното заведение.
Много родители могат да решат, че то просто е преуморено, че е подложено на по-голямо натоварване. Това в действителност е рецесия. Тя допуска, че то не може да се оправи с това натоварване единствено и има потребност от помощ.
Първо, би трябвало да разберете каква е тази реакция. Може да разпределите натоварването, може да го намалите, може да потърсите щадящ режим. Можете да се обърнете към педиатър, невролог или, в случай че натоварването е в действителност прекалено за вашето дете, да промените учебното заведение.
Можете да измененията програмата. Това не значи, че с детето нещо не е наред. Ние обаче би трябвало да му дадем опция да учи и да придобива познания с темпове, с които да може да обработва тези познания. И те да са съобразени с неговата характерност.
